Млади репортери срещу бедността

Published: 17 November 2010

Бедността е най-сериозният проблем, с който се сблъсква светът. Според мащабно световно проучване общо 71%  от хората окачествяват крайната бедност като най-големият глобален въпрос. Групата на най-бедните страни в света (ГНБСС) включва 37 държави, в които огромна част от населението живее под границата на бедността.

Статистики, които са известни на имащите власт в света, но за съжаление, никой никому дарум нищо не дава!

Предполага се, че Световната банка и МВФ подпомагат развитието на бедните страни. В действителност става нещо съвсем друго. Дадената бедна страна прави заем от Световната банка, за да изгради някакъв клон на икономиката си. Но ако не успее да изплати огромната лихва поради намаляване на експорта или по някаква друга причина, тя е длъжна да направи нов заем – този път от МВФ.
Но МВФ налага т.н. „структурна реформа”, която изисква от задлъжнелите страни да освободят „временно” от данъци транснационалните корпорации, да намалят законово надниците и да не се опитват да защитават местните производства от чуждия внос и евентуално поглъщане от външни компании. Върху задлъжнелите страни се упражнява натиск да приватизират икономиките си, да разпродават на скандално ниски цени държавните мини, железопътен транспорт и обществените услуги на частни корпорации.

Има и стотици благотворителни организации, които се опитват да помогнат за намаляването на бедността, но и тяхната дейност не е съвсем безкористна. Повечето целят да натрупат популярност.

 

Бедността е навсякъде. Всеки казва, че това което има, не му стига, всеки мечтае да стане по-богат отколкото е в момента, да има по-хубави дрехи и по-скъпи вещи. Но има бедни хора, които си лягат гладни и мечтаят, когато се събудят да имат една кора хляб за закуска. Има майки, които гледат как децата им умират от глад и мечтаят да има с какво да ги нахранят. А това, да бъдат облечени и да имат обувки, се смята за лукс. Десетки милиони деца и вазрастни умират от съвсем обикновени болести, защото са бедни и нямат възможност да се лекуват!

По света се харчат милиарди за толкова глупави неща, медиите отразяват примери за това ежедневно!

Богатството и бедността са неразделна част от света. Медиите са тези, които имат най-голямо влияние над общественото мнение и нагласи. Те са, тези които трябва да акцентират по-често варху бедността, да ни я показват, и да ни карат да се замисляме за нея. Да се направят световно-медийни кампании които, да ангажират вниманието на цялото човечество към  този проблем, да създават възможности хора да помагат на хора, иначе би означавало, че медиите са отговорни за нарастването на бедността! Хората са сапричастни кам страданията на другите, не е истински човек, този, който не помогне на нуждаещ се и изпаднал в беда.

 

През септември 2000 г. световните лидери на 189 страни-членки на Организацията на обединените нации приеха Декларацията на хилядолетието, с която се ангажираха да положат глобални усилия за намаляване на бедността, подобряване на здравеопазването, насърчаване на мира, човешките права и устойчивата околна среда. Декларацията набелязва Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) – осем конкретни, измерими, обвързани във времето цели, които задължават страните да положат допълнителни усилия за борба с неравностойно разпределените доходи, световния глад, неравенството между мъжете и жените, замърсяването на околната среда, липсата на образование, здравеопазване и чиста вода. Всички страни-членки на ООН се ангажираха до 2015 г. да постигнат целите на хилядолетието като спрямо спецификата на националното си развитие определят конкретните стойности, към които се стремят.

 

ЕС като организационна структура е най-големият донор на помощ за развиващите се страни - на него се пада повече от половината от цялата официална помощ за развитие.

Но целта на политиката за развитие е не само осигуряване на чиста вода и пътища с настилка, колкото и важни да са те. Съюзът също така използва търговията, за да стимулира развитието, като отваря пазарите си за износа от бедни страни и като насърчава тези страни да търгуват повече помежду си.

След голямо увеличение на помощта за развитие през 2008 г., през 2009 г. ЕС я намали, когато започна финансовата криза, довела до най-тежката рецесия от десетилетия. Общо държавите-членки са предоставили помощ от 49 млрд. евро на най-бедните страни в света - това се равнява на около 0,4 % от БВП на Съюза. Страните от ЕС обещаха до 2015 г. да увеличат помощта на 0,7 % от БВП.

По-голямата част от помощите на ЕС са под формата на безвъзмездно финансиране. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) - органът на ЕС, който отговаря за дългосрочното финансиране - предоставя ограничено количество заеми при облекчени условия и инвестиционен капитал. През 2006 г. ЕИБ отпусна на партньори извън Европа - предимно развиващи се страни - заеми на стойност 5,9 млрд. евро.

 

През годините ЕС финансира хиляди проекти за развитие в Третия свят. Често сравнително малко средства могат да свършат добра работа. Скорошните успехи включват помощ за група от 250 жени от индийския щат Гуджарат за износ на ръчно изработени изделия за Европа, Северна Америка и Япония; подкрепа за местна фирма в Белиз за въвеждане на устойчиви техники за дърводобив и управление на горите; подпомагане на фермери от централен Камерун за разнообразяване на продукцията им; обучение на малки фирми в Уганда за споделяне на разходите за използване на съществени за бизнеса помощни услуги.

Целта на политиката на ЕС за развитие е да даде на хората в неблагоприятно положение в третия свят контрол над собственото им развитие, което означава да се атакуват причините за тяхната уязвимост. Сред тях са ограниченият достъп до храна и чиста вода, до образование, здравеопазване, заетост, земя, социални услуги, инфраструктура и незамърсена околна среда. Това означава и ликвидиране на болести и достъп до евтини лекарства за борба с болести като ХИВ/СПИН. Целта на политиката на ЕС е намаляване на бремето на задлъжнялостта, което отклонява оскъдните ресурси от важни публични инвестиции обратно към богатите заемодатели в индустриално развитите страни.

ЕС също така насърчава стратегии за самопомощ и премахване на бедността, които позволяват на развиващите се страни да заздравят демократичните процеси, да разширят социалните си програми, да укрепят институционалната си рамка, да увеличат капацитетите на частния и публичния сектор, да засилят спазването на човешките права, включително равенството между мъже и жени.

 

Ролята на ЕС е ключова в тази борба за оцеляване – борба на живот и смърт, а ЕС – това сме ние, всеки един от нас, без значение от пол, цвят на кожата, раса, религиозност, място в обществената йерархия, професия... Ако истински, искрено в сърцата ни е загнездена идеята, че бедността трябва да бъде изкоренена, то тогава можем да се надяваме, че един ден целта ще бъде постигната, а ЕС, в качеството си на сбор от всички нас – европейците, ще има честта да е бил основен двигател на една от най-големите стапки в развитието на човечеството.

Comments